Изчакваш хай-ванчето да се махне, дръпваш вратата на пещта и изскачаш от нея. Над теб се носи облак пара. Хай-ванчето, което стои наблизо, те забелязва. Викът му раздира нощта.
Десетки хай-вани изскачат от вмирисаните си на чесън дупки. Едни от тях носят мечове, други — тояги, трети размахват сатъри.
Докато тичаш по пътеката, срещу теб излизат няколко разярени хай-вани. Отразяваш ударите им, блъсваш един от тях и разчистваш пътя си, а другите крещят зад гърба ти.
След горещата пещ и борбата с хай-ваните умората и допуснатите грешки са толкова големи, че ти се струва най-добре да започнеш отначало. Ще бъхтиш много път, но щом се налага…
Върни се на 1.