Прокълнатата земя

249

Зад една скала надничат три смешни дебели човечета, въоръжени с копия и мечове. Не ги виждаш, защото си с гръб към тях и гледаш към полето с многобройните дупки на какаваните.

— Хубава плячка — казва шепнешком едно от малките човечета, очевидно хай-ванин.

— С чесън — примлясква друго човече с големи разперени уши.

— Какво да го правим? — пита третият, сърдит и начумерен хай-ванин.

— Да го убием и да го опечем — казва първият.

— Ами ако научи Яфа? — мърмори страхливо първият.

— Тогава да го заведем при жреца — предлага начумереният хай-ванин.

Човечето с разперените уши клати глава.

— Веднъж водих една жертва при Яфа.

— И какво стана? — пита първият.

— Избяга ми — отвръща човечето с разперени уши и се киска.

— Шт-т-т! — съска начумереният хай-ванин. — Ще ни чуе.

— Хайде да го убием! — предлага първият.

Хай-ваните те издебват и едновременно забиват копията си в гърба ти.

Крал Мрак ще спусне воала и над тази земя ще настъпи вечна нощ.

Започни от 1.