Вече си изминал стотина крачки по стената, когато забелязваш силуета на един от стражите. Спираш на място и се оглеждаш. Това място ти се струва най-безопасно. Слизаш по каменните стълби на крепостната стена и след малко стъпваш на една от градските улици. Нямаш готов план за действие, но се надяваш да измислиш нещо в движение.
По улиците няма жива душа. Градът е мрачен и притихнал. В тишината чуваш какво говорят двама от стражите на стената. Под страх от смъртно наказание крал Мрак е наредил никой да не пали огън.
Всичко е ясно. В една поробена държава единственото имане на хората е мракът.
В края на улицата се чуват стъпки. Скриваш се зад ъгъла да видиш кой минава. В черната сянка познаваш един от гръмотевичните братя. Когато разбойникът наближава ъгъла, хвърляш се върху него и със силен удар го събаряш на земята.
Ще го съблечеш ли на улицата или ще го издърпаш в близкия двор, където никой няма да те види?
Може би бързаш да му вземеш дрехите? Мини на 244.
Ако решиш да бъдеш по-внимателен, отиваш на 135.