Прокълнатата земя

190

Пътеката се издига стръмно нагоре. Почвата тук е камениста, затова забавяш крачките си и се опитваш да стъпваш безшумно. В мрака всеки нападател ще има предимство при едно внезапно нападение.

След няколко минути стигаш до върха. Хълмът е заоблен, осеян с камъни и ниски храсти. Долу, в полето, не се забелязва никакво движение. Едно дърво с голяма зелена корона се издига самотно в равнината. Защо ли ти беше да се качваш на хълма?

От планината полъхва ветрец. Той донася леки, едва доловими трептения, сякаш някакъв далечен глас ти казва:

— Давай напред, Страннико!

Ако решиш да послушаш гласа, прехвърли се на 201.

Ако предпочиташ да извървиш пътя до самотното дърво, мини на 6.