Прокълнатата земя

19

Изваждаш от торбата шишенцето със светещия дим. Вдигаш бавно запушалката му и гледаш как ярки кълба излизат от дългото му тясно гърло. Скоро светещият дим изпълва ямата.

Гърдите ти се издуват, тялото ти олеква и някакво странна сила, по-могъща от всички сили, те издига нагоре. Гледаш и не вярваш на очите си — главата ти се издига над земята, после се подаваш до кръста и най-подир краката ти стъпват на здрава земя.

Колкото по-бързо се омета от това място, толкова по-добре, казваш си и се отдалечаваш от ямата с бързи крачки. Вече не обръщаш внимание на странните звуци, който стигат до ушите ти, защото нов, още по-силен шум ги заглушава.

Гората пред теб оредява. Тръгваш още по-бързо и след малко излизаш на горска поляна. В средата й се вижда дебело изсъхнало дърво с голяма хралупа. Странният шум идва от нея.

Какво да правиш?

Ако решиш да завиеш наляво, мини на 179.

Ако предпочиташ да тръгнеш надясно, напусни поляната и влез дълбоко в гората. Отиваш на 194.

Ако реши да се приближиш, прехвърли се на 2.