Прокълнатата земя

236

В танца се включват и най-малките шибидачета, бъдещето на зелените човечета. Те се мъчат да подражават на своите родители във всичко — и в движенията, и в свирепите погледи, които мятат към теб, и в тракането на бледозелените си зъби. Шумът от тържеството става толкова силен, че вече не си сигурен ще можеш ли да издържиш на напрежението.

Мозъкът ти е като парализиран. Виковете на шибидаците и тракането на зъби се забиват като огнени стрели в главата ти. С огромно усилие на волята си повтаряш: „Трябва да освободя ръцете си! Трябва да освободя ръцете си!“

— Шиби-да, Шиби-ду, Шиби, Шиби, Шиби-да — пеят зелените човечета.

За няколко секунди успяваш да изключиш от съзнанието си данданията и да съсредоточиш вниманието си върху въжетата, с които са вързани ръцете ти.

А шибидаците продължават веселбата.

Дори и в това тежко положение имаш избор — да минеш на 154 или на 169.