Прокълнатата земя

97

Тичаш към високата скала, забравил за умората. Наоколо вече падат първите камъни. Един от тях профучава край лявото ти ухо и пада зад гърба ти. Грохотът става все по-силен, все по-могъщ, сякаш всички сили на планината са са съюзили срещу теб.

С няколко огромни скока стигаш до голямата скала и се облягаш задъхан на нея. С гърба си усещаш студа на камъка. Преодолях още една опасност, минава ти през ума.

Ала стихията продължава да вилнее. Около голямата скала се сипят малки и големи камъни, а понякога — цели канари. Само за секунди пред теб израства висока каменна стена. Ако каменопадът продължи, камъните ще те затрупат и никой никога не ще научи за смъртта на Скитника.

Каменопадът свършва също така внезапно, както е започнал.

Ако мислиш, че проходът не е затрупан и можеш да минеш през него, прехвърли се на 104.

Ако предпочиташ прекия път през пущинака, мини на 235.