Прокълнатата земя

225

Молиш Яфа да се облегнеш на близкото дърво. Вождът великодушно се съгласява. Животът ти е в ръцете му, той е сигурен, че каквото и да направиш, няма да му избягаш.

Без да привличаш вниманието на хай-ваните започваш да триеш едва забележимо въжето о грапавата кора на дървото. Първите опити са неуспешни, но ти продължаваш все по-настойчиво. Не ти остава нищо друго.

Търпението и упоритостта ти са възнаградени. Въжетата се разхлабват, надеждата за освобождение нараства. Тогава чуваш гласа на Яфа:

— Скоро ли ще се скрие слънцето?

Хай-ваните се кискат.

— Скоро — отвръщаш ти и обръщаш глава на изток, защото вече познаваш особеностите на тази страна, тук мракът изгрява от изток. — Гледайте нататък.

Всички погледи се обръщат на изток. Освобождаваш ръцете си и хукваш с все сили между хълмовете. Докато хай-ваните се усетят, ти вече стигаш до разклона на пътя. Тук можеш да избереш посоката:

Наляво към единия хълм — отиваш на 222.

Надясно към другия хълм — попадаш на 231.