Прокълнатата земя

158

Кладенецът се изпълва с лютив дим. Очите ти се насълзяват, но ти продължаваш да се взираш в мрака. Димът бавно се разсейва и от него се появяват очертанията на висок дух с брада.

— Ти ли ме повика? — гръмва гласът на духа.

— Да. Извади ме от тук.

— Всеки, който ме позове, трябва да знае, че не съм спасител. Аз идвам само да ти донеса един подарък.

В ръцете му дрънкат вериги. Разбираш, че духът заплашва живота ти, и замахваш с меча. Острието му минава през очертанията на духа, но това не му прави впечатление — той е безплътен.

Духът те приковава с вериги към стената. За теб вече няма спасение, оставаш завинаги в тоя кладенец.