Прокълнатата земя

120

Изсъхналото дърво насред поляната ти е познато. Това е бърлогата на Караконджо. След кратко колебание отиваш при него и надникваш в хралупата.

Макар че владетелят на гората е убит, неговият дух още витае над това място. Гърдите ти сякаш са стегнати в железни обръчи. Пулсът в слепоочието ти напомня, че пътят към свърталището на крал Мрак ще бъде дълъг и опасен.

Протягаш ръце към хралупата на горския дух. Вместо да те спре, опасността само те подтиква да се мушнеш вътре. Никога през живота си не си влизал в бърлогата на горски дух.

Вмъкваш се в хралупата и очакваш с нетърпение какво ще стане. Вътре е топло и мирише на мухъл. Наоколо е тихо, не се чува ни вик на птица, ни тракане на зъби. Нещо проблясва във влажния полумрак. Взираш се и виждаш, че това е старинно оръжие. Не може да бъде! Нима си открил меча на крал Мрак?

Протягаш ръка към дръжката. Още при първото докосване мечът се разпада.

Все още можеш да излезеш от хралупата и да се върнеш на 177.

Ако искаш да продължиш с риск на живота си, премини на 49.