Прокълнатата земя

14

По пътя срещаш един скитник. Дрехите и лицето му са покрити с прах, палците му стърчат от скъсаните обувки.

— Здравей, страннико — поздравяваш ти.

— Дал бог добро.

— Срещна ли нещо интересно по пътя?

Скитникът те гледа със светлите си очи и се усмихва.

— Минах край развалините на един древен град. Това интересно ли е?

— Разбира се. А да си видял нещо като дворец или замък, около който се навъртат странни хора?

Човекът пред теб клати глава. В този миг черна сянка плъзва по небето и закрива слънцето. Мрак се спуска над земята.

Двамата мълчите, потиснати от тъмнината. Досещаш се, че това е работа на крал Мрак. Изваждаш от торбата светещия плод.

— Благодаря ти, човече — покланяш му се ти и му подаваш плода. — Ето нещо, което ще ти свети по пътя.

Плодът избухва и покрива с пушек лицето ти. Втурваш се да бягаш, за да не те настигне сърдития скитник. Тичаш без почивка до древния град.

Попадаш на 67.