Прокълнатата земя

140

Вече си преполовил пътя, когато чуваш далечен шум. Спираш на място и се вслушваш в тъмнината. Шумът се засилва. Струва ти се, че стотици зелени човечета тракат с жълтите си зъби. Колкото повече приближава шумът, толкова по-неизбежна ти се струва опасността.

Но изведнъж се сещаш: това е каменопад. Безброй малки и големи камъни се търкалят по стръмния склон на планината над главата ти. Всеки от тях носи сигурна смърт. Пред теб се изсипва с грохот каменна лавина.

Оглеждаш се. Вляво от теб тъмнее короната на ниско хилаво дърво. Това не е убежище, камъните ще го пометат за миг. Вдясно забелязваш висока скала, надвесена над пътя. Това е единствената ти надежда.

Не ти остава нищо друго, освен да минеш на 97.