Прокълнатата земя

145

Скачаш с все сила. Разблъскваш зелените човечета и хукваш презглава. Млад шибидак те хваща за крака и те поваля на земята. Изправяш се, хвърляш от гърба си куп нападатели и отново побягваш дълбоко в спасителната гора.

Листата те шибат в лицето като малки зелени човечета. Нямаш време да се пазиш от тръни и клони, гледаш само да си по-далеч от тая напаст — шибидаците. И когато си хвърлил последни сили в бягството от зелените човечета, внезапно разбираш, че тракането на зъби вече не се чува.

Спираш под короната на едно огромно дърво. То пръска наоколо сладък упоителен аромат. Вдъхваш дълбоко тръпчивия въздух и главата ти се замайва. Изпълва те чувство на блажен покой. С това усещане заспиваш дълбоко.

В съня ти се явява един огромен дух и ти казва:

Ако искаш да те пренеса до рова на крепостната стена, мини на 35.

Ако предпочиташ да те оставя край пътя, където се вдига облак прах, попадаш на 136.

Ако желаеш да се озовеш на гърба на един непокорен кон, прескочи на 21.

Ако решиш да те пренеса там, където ще стане опасно приключение, продължаваш на 62.