Отначало пътят през прохода изглежда достатъчно широк и удобен, но още не си навлязъл дълбоко в клисурата. Въпреки мрака вървиш с бърза крачка и мислиш, че съдбата те преследва. Сега сякаш си по-далеч от целта, отколкото в началото на пътя, но надеждата за успех не те напуска.
Умората нараства, краката ти натежават, пътят става все по-тесен и опасен. Трябва ти почивка и топла храна, но в прохода тези прости неща са невъзможни. Тук, високо в планината, въздухът е толкова студен, че ако седнеш и се отпуснеш, веднага ще замръзнеш.
Скоро стигаш до разклонение на пътя. Пред себе си виждаш не един, а три прохода.
Накъде ще тръгнеш?
Наляво — прехвърли се на 140.
По средния път — мини на 237.
Надясно — попадаш на 242.