Прокълнатата земя

187

Царят на всички плъхове въздъхва с дълбоко прискърбие.

— Много ми се щеше да хапна нещо вкусно, но аз съм добър плъх, а ти — добро момче, влизам ти в положението. Ще помоля моите поданици да направят каквото могат.

Плъховете се нахвърлят върху решетката. Острите им зъби стържат по прътите. Колкото и да се мъчат плъховете, те не успяват да се преборят с дебелото желязо. Решетката остава непокътната.

— Много съжалявам. С нищо не мога да ти помогна — въздъхва още веднъж царят на плъховете и напуска подземието. След него тръгват и неговите поданици.

Оставаш завинаги сред студените камъни. Мисията ти никога няма да бъде изпълнена.