Вървиш по тясната пътека и ти е леко на душата. Надяваш се, че скоро ще откриеш леговището на крал Мрак, ще му отнемеш меча и ще освободиш народа на княжеството от един тиранин. Над главата ти се извисяват дебели вековни дървета.
След около час забелязваш, че дърветата стават все по-ниски и по-тънки. Вече си сред гъсти шипкови храсти, високи над един човешки бой. Бодлите разкъсват дрехите ти, дерат ръцете и лицето ти. Това ли е пътят към крал Мрак?
Над главата ти прелита един гарван.
— Виж го ти! Тръгнал без път! Че кой прави такива глупости, а? — грачи заядливо черната птица.
Колкото и да ти е неприятно, гарванът е прав. Връщаш се на 114.