Прокълнатата земя

258

Слизаш бързо по тясната пътека. Склонът е стръмен, но пътеката се спуска полегато надолу. Вървиш леко, радваш се, че си избрал най подходящия път.

Постепенно пътеката става все по-стръмна, ала това не те смущава. Сигурен си, че ще слезеш в полето невредим.

Под крака ти се търкулва малка камъче. Политаш в пропастта. Двайсет метра по-надолу се удряш в една издадена скала.

Това е краят!