Прокълнатата земя

162

Падаш главоломно към земята. Тя е толкова далеч, че почти не виждаш очертанията на предметите. Въздухът минава край ушите ти със страшен писък, сякаш иде края на света.

За миг виждаш как огнената колесница чезне в далечината. Чуваш сатанинския смях на крал Мрак. Той е доволен и вярва, че Скитника никога вече няма да бъде заплаха за него. Далеч по-удобни са заслепените и наплашени поданици с робски души. За тях той е вечния повелител на мрака.

Следва удар. Нещо остро, нещо като закривените черни нокти на Гръмотевичните братя разкъсва дрехите ти и кожата на лицето. Остра болка пронизва твоето напрегнато тяло, пред очите ти светват звезди и на мига загубваш съзнание.

Въпреки тежкото ти състояние имаш право на избор. Ако решиш да продължиш пътя си през гората, върни се към къщичката на старицата и премини на 114.

Другата възможност е да огледаш мястото. Отиваш на 193.

Можеш да се върнеш в градината на крал Мрак, но за това ще ти трябват два-три часа път. Прехвърли се на 47.

Ако пътят през полето ти се вижда по-безопасен, тръгни към 40.