Прокълнатата земя

139

Пътят през изгорената земя е дълъг и изтощителен. Наоколо стърчат овъглени дървета, вятърът хвърля в лицето ти прах, ботушите ти са пълни с пясък. Торбата ти се струва толкова тежка, че сякаш може да те смаже. Иде ти да я захвърлиш, но мисълта за опасностите в борбата с мрака те карат да я запазиш. Знае ли човек какво може да се случи?

Внезапно спираш като закован. Вятърът донася до теб далечни гласове. Отначало ти се струва, че това е халюцинация, но много скоро съмненията ти се разсейват. Ти наистина чуваш гласове.

Бързаш към мястото, откъдето идват гласовете. Надяваш се най-подир да научиш нещо за бърлогата на крал Мрак.

Прехвърли се на 201.