Прокълнатата земя

24

Като не успява да те хвърли от гърба си, конят прекратява опитите си. След малко той се втурва вихрено по пътя към града. Отначало се мъчиш да го спреш, но после си казваш: „Защо да не опитам? Може би това ми е късметът?“

Небето просветлява, сякаш тайнственият вълшебник Халдерон е върнал времето назад.

Стражите на стената забелязват коня. Чува се сигнал за бой. Съдбата изпраща срещу войниците враг и те са длъжни да го унищожат.

Предният десен крак на коня стъпва в дълбока дупка на пътя. Той пада с ужасно цвилене на земята. Излиташ от седлото и след опасно премятане във въздуха тупваш в праха. От стената се чува буен смях. Вдигаш глава и поглеждаш към стражите. Един от тях ти показва, че си глупак.

Ставаш и изтупваш праха от дрехите си. Конят вече развява грива в полето.

Връщаш се на 1.