Прокълнатата земя

109

Облакът расте, набъбва, става огромен. Скоро той те поглъща. Сухият прах, който се носи из въздуха, затруднява дишането, умът ти трескаво търси изход от положението.

Губиш представа за посоките. Вече не знаеш къде е гората, къде е градът. Облакът скрива всичко, замъглява разума ти, кара те да се луташ като слепец. Не е ли той вестоносецът на крал Мрак?

Тропотът на копита гърми в ушите ти, а мисълта ти се върти все около вълшебните предмети в торбата. Кой от тях може да ти помогне в тези трудни минути?

Не успяваш да измислиш нищо.

През праха виждаш как срещу теб препуска запенен кон. Вдигаш ръце да хванеш юздите му, но вече е късно. Подкованите копита на коня те събарят и смазват главата ти.

Можеш да започнеш играта отначало.

Мини на 1.