Прокълнатата земя

241

Когато въздухът в гърдите ти свършва, подаваш глава над водата. Тук вече е мрачно, само в далечината се вижда едно бледосиньо петно — мястото, където шибидаците те хвърлиха в ледената вода на реката.

Излизаш разтреперан на брега, но мислите ти не са никак весели. Вярно, отърва кожата, но в момента не виждаш никакви полезни решения. Ако се върнеш назад, зелените човечета ще те хванат. Колкото и да си силен, срещу теб ще излязат цели пълчища зъбати глисти.

Седиш, трепериш от студ и не се решаваш да направиш нещо. Макар и бавно осъзнаваш, че всяка секунда, прекарана тук, е загуба и за теб, и за жителите на княжеството. Време е да вземеш решение.

— Тази река все някъде ще излезе над земята — казваш си и се хвърляш в ледената вода.

Часове ли са изминали или дни? Не можеш да кажеш, всичко е така объркано в теб. Радостното е, че най-подир реката излиза над земята и ти стъпваш на брега й от другата страна на планината. След дълго пътуване през планинския проход започваш отначало.

Можеш да стигнеш до пътеката зад къщичката на старицата. Мини на 114.

Можеш да извървиш пътя да входа в крепостта. Попадаш на 18.

А можеш и да стигнеш до началото на полето. Отиваш на 40.

По пътя до там няма да ти се случи нищо особено.

И тъй — 114, 18 или 40. Изборът е твой!