Прокълнатата земя

221

Нападателите са трима. Докато ти връзват ръцете, малките им очички те оглеждат внимателно.

— Хубаво печено ще стане! — казва единият от тях.

— Особено с чесън — съгласява се другият.

На третият само му капят лигите. Може ли да има нещо по-хубаво от скитническо печено с чесън?

Двама от нападателите тръгват към селото да съобщят за плячката. Третият остава да те пази.

Опитваш се да развържеш ръцете си, но това е невъзможно, възелът е затегнат здраво. Тогава се сещаш за паричката, която си взел от старицата. В торбата си имаш някаква дребна монета. Предлагаш я на пазача си и той се съгласява да те пусне за един пукнат грош. След малко ръцете ти са освободени, а пред теб отново е изборът.

Ако не се боиш от път и искаш да тръгнеш от самото начало на полето, върни се на 40.

Можеш да започнеш от къщичката на старицата, но за това ще загубиш много време. Върни се на 1.

А може би предпочиташ да продължиш от подножието на хълма? Мини на 222.