Продължаваш пътя си през изгорената земя. Дишането ти става все по-трудно, гърлото ти пресъхва, очите ти сълзят. Мирисът на изгоряло се носи навред над тази злощастна земя.
Краката ти натежават и се подгъват, но волята за победа не отслабва. Мисълта, че трябва да защитиш хора и животни, цялата природа, не ти дава покой.
Падаш от изтощение и започваш да се влачиш в пепелта. Ако трябва, ще дращиш с нокти, но ще се довлечеш до леговището на крал Мрак.
Чувстваш, че последните ти сили те напускат. Трябва да решиш дали да събереш сили или да продължиш въпреки смъртната умора.
Ако искаш да си починеш, мини на 153.
Ако имаш в торбата саморазстилаща се пътека, прехвърли се на 206.
Ако не си се сетил да сложиш в торбата саморазстилаща се пътека, върни се на 1.