Прокълнатата земя

17

Зелените човечета се хвърлят върху теб и се увиват около ръцете и краката ти. Всичките ти опити да се освободиш са напразни. Само след минута лежиш на каменните плочи, завързан като салам.

Радостта на шибидаците няма граници. Те подскачат, дюдюкат, тракат със зъби. Техните крясъци се забиват като шишове в главата ти. Струва ти се, че няма да издържиш на това мъчение.

Затваряш очи. Трябва да се отърсиш от напрежението и умората, за да намериш пътя към свободата.

Виковете на шибидаците утихват, но тракането на зъби продължава. Зелените човечета те хващат с тънките си лигави пръсти и те вдигат от пода. Отваряш очи. Цялото шествие се насочва към тунела.

Минаваш на 154.