Лек шум привлича вниманието ти. Обръщаш се и виждаш три дребни въоръжени човечета. Преди да хванеш дръжката на меча, тримата хай-вани — южните жители на хълмистата равнина, се хвърлят върху теб. Ритваш единия в корема, отскачаш встрани и се втурваш да бягаш.
Скриваш се зад една стена. Стъпките на хай-ваните заглъхват. Този път ги излъгах, мислиш си и спокойно излизаш от убежището си. Поглеждаш напред.
Господи, откъде се вземат тези хай-вани?
Десетки ниски тантурести човечета, които се смятат за солта на земята, излизат от мрака и заприщват пътя ти. Обръщаш се назад. Там са още повече.
Битката е кратка, свирепа и неравна. В тъмнината не успяваш да видиш всички нападатели. Само след няколко минути ти вече лежиш на земята, стегнат като вързоп. Тук нямаш никакъв избор.
Мини на 30.