Конят не чака команда, той сам взема решение. Непокорното животно се отбива от пътя и препуска през полето към заоблените хълмовете, които едва се забелязват пред теб.
В падналия мрак вятърът е студен и режещ, но на кон по-бързо ще стигнеш до целта, стига да си избрал вярната посока. Само че кой може да ти гарантира, че си на прав път? Конят ли?
При тази мисъл се опитваш да промениш посоката, но конят си знае своето — той препуска през полето към някаква далечна, неясна цел. Нищо не е в сила да го отклони от избраната посока.
Най-подир се сещаш, че можеш да го насочиш наляво, но струва ли си?
Ако се оставиш на коня да те носи сам, отиваш на 4.
Решиш ли да отбиеш коня вляво, минаваш на 70.