Прокълнатата земя

251

Още на третата крачка земята под краката ти се проваля. Губиш равновесие и политаш в бездната. В последния миг протягаш ръка и се хващаш за една издадена скала. Тялото ти увисва над дълбока тъмна пропаст.

Мечът е много тежък и пръстите на лявата ти ръка бързо отслабват. Чудиш се дали да хвърлиш меча и да се вдигнеш над пропастта. Усещаш, че губиш последни сили и ако не направиш нещо, ще се простиш с живота си.

Чуват се стъпки. Вдигаш глава и виждаш Гръмотевичните братя, надвесени над теб.

— Дай меча! — казва един от тях.

— По-скоро ще умра, отколкото да ви дам меча — това е твоят отговор.

— Ти сам си избра съдбата — боботи един от васалите. — Почивай в мир.

Той настъпва с дебелата си подметка пръстите на ръката ти. Надаваш вик и политаш в дълбоката пропаст. Мечът на крал Мрак никога няма да освободи хората от княжеството. Над него вечно ще тегне непрогледна нощ.