Пътят напред е свободен. Мяташ се на коня и скоро руините на древния град остават зад гърба ти. В тъмнината препускаш като вихър към крепостта, където се надяваш да срещнеш крал Мрак.
Пресичаш реката и отново пускаш коня в галоп. От върбите изскачат десетина разбойника. Бандата се втурва след теб. Крепостта е далеч, а и да стигнеш, в тъмнината няма да ти отворят градските порти. Дотогава разбойниците ще ти видят сметката.
Ако нямаш чудодейна паяжина, спукана ти е работата. Одраната ти кожа ще се развява на нечие разбойническо копие.
А ако си сложил в торбата това вълшебство?
Без да забавяш коня изваждаш от торбата спасителната паяжина. Веднага я хвърляш зад гърба си. Чудодейната паяжина израства по-висока от дърветата и прегражда пътя на преследвачите. В мрака разбойниците попадат в лепкавата мрежа с конете и оръжията си. Един огромен паяк ще изпие кръвта им.
Никой от бандата не успява да се спаси.
Отиваш на 26.