Прокълнатата земя

235

Минаваш между две големи скали и тръгваш през планината без път. Тук всяка крачка изисква усилие, но ти продължаваш напред с мисълта, че крал Мрак може да избере за свое леговище само отдалечено и недостъпно място.

След дълго и уморително ходене под булото на мрака стигаш до един сипей. Вдясно се вижда пътека, почти затрупана с камъни, вляво забелязваш чиста пътека.

Поглеждаш надолу. Пропастта е толкова дълбока, че не се вижда дъното й. Дори да имаш въже, не можеш да се спуснеш долу.

За миг те обзема яд, че си изгубил толкова време в напразно търсене, а вече можеше да стигнеш целта.

— Хей, крал Мрак! — провикваш се с цяло гърло. — Ще те намеря и в миша дупка! Чакай ме и трепери!

Ехото повтаря думите ти.

Застанал на края на сипея, трябва да решиш как да продължиш пътя.

Ако искаш да се върнеш, мини на 97.

Ако решиш да заобиколиш сипея и да слезеш по пътеката отдясно, прехвърли се на 104.

Ако избереш лявата пътека, отиваш на 258.