Прокълнатата земя

ЕПИЛОГ

Спускаш се с колесницата на площада пред двореца. Радостта ти е голяма — върнал си на тая прокълната земя слънцето и светлината. Мислиш, че след смъртта на крал Мрак никаква заплаха не тегне над княжеството.

Ала има нещо, което те натъжава — повечето хора продължават да вървят с тояжки и да се спъват като слепци. Очите им не виждат слънцето, те не могат да му се порадват. Никой не е разбрал, че ти си разкъсал черния воал на небето. Мракът над тази земя царува само един ден, но много хора са ослепели завинаги.

Изведнъж пред теб се появяват трите феи. Като виждат тъжното ти лице, те бързат да те поздравят, да те зарадват. Едната от тях ти пожелава здраве, другата — дълъг и щастлив живот. Последна пристъпва към теб феята на полето.

— Не тъгувай — казва тя. — Мракът не може да се победи за ден-два. Ще минат години, преди хората да прогледнат и отново да заживеят щастливо.

Благодариш им за добрите думи, после откачаш меча от пояса си и им го предаваш.

— Да се пази в чисти ръце! — такава е твоята заръка.

Сбогуваш се с трите феи и тръгваш накъдето ти видят очите. Ти си скитник и това е най-хубавото нещо на света.