Прокълнатата земя

153

Отпускаш се в пепелта. Сега тя ти се струва най-мекото легло. Умората бавно напуска тялото ти, пламналият ти мозък постепенно се отърсва от напрежението. В душата ти настъпва необикновен покой.

От краката ти израстват корени. Те проникват дълбоко в земята. Скоро ти се превръщаш в огромно тъмно дърво с голи клони — една малка частица от мрака. Пътят ти свършва тук.