Прокълнатата земя

20

От южния хълм към теб слиза вождът на племето. Той има дълго лице с близко поставени очи. На врата си носи три ката гердани от пъстроцветни глинени мъниста.

— Яфа хай-вани, Яфа-хайвани — викат дебелаците.

Какво е това „хайвани“, което все повтарят? Какво е това „яфа“?

Човекът спира на два метра от теб и казва:

— Аз съм Яфа. Ти кой си?

Ясно, Яфа е цар, жрец или султан, изобщо човек, който решава съдбата на хората като теб.

— Аз съм Скитника — отвръщаш. — След малко над земята ще се спусне вечна нощ. Искам да победя крал Мрак и неговите васали.

Човечетата от племето се тресат от смях.

— Ха, ха! — смее се и Яфа. — Никой не ми е разказвал такива глупости. Не знаеш ли, че слънцето изгрява сутрин и залязва вечер?

— Може да залезе и по-рано — казваш му ти.

Празни приказки, губене на време, но нищо не може да се направи. Освен ако се понапънеш малко.

Мини на 225 или на 93.