Навлизаш в гората. Под краката ти тихо шумоли ланската шума. Чува се пеенето на птиците. Сърцето ти бие тревожно. Струва ти се, че никога няма да откриеш крал Мрак.
Вървиш час, вървиш два. В душата ти се прокрадва съмнение — вярно ли избра посоката? Засега никой не може да те упъти.
Изведнъж нещо те сграбчва за глезена на крака. Политаш напред, падаш по лице и се обръщаш да видиш нападателя. За твоя изненада нападател няма — спънал си се в оголения корен на дървото, край което минаваш.
Ставаш и продължаваш пътя си, но вече се колебаеш накъде да тръгнеш — в гората всички посоки ти изглеждат еднакви.
Ако решиш да тръгнеш наляво, мини на 179.
Ако предпочиташ да продължиш напред, отиваш на 131.
А може да завиеш надясно. Попадаш на 182.