Пълзиш по отклонението на тунела. Домакините остават зад гърба ти, но на душата ти не е спокойно. Дошло ти е до гуша и вече си решил да избягаш от тях с риска да ги обидиш. Сега те вълнува само едно: има ли изход от тази проклета дупка?
След малко чуваш шум зад себе си. Нямаш възможност да се обърнеш, но и без това знаеш причината за суматохата — обидените домакини те преследват. На всичко отгоре пред теб се явява още едно същество. Вече си готов да се биеш с него, но съществото ти казва:
— Не бой се, аз съм майката на детето. Следвай ме.
Пълзите с най-голяма бързина напред. Скоро пред вас се вижда бледа светлина. Това е спасителния изход от тунела.
Благодариш на какаванката и излизаш над земята.
След толкова лутане разбираш, че не си избрал правилния път и трябва да започнеш отново.
Ако искаш да се върнеш пред крепостната стена, мини на 18.
Ако предпочиташ пътя през гората, прехвърли се на 114.