Какаванинът зад теб настоява да го удостоиш с посещението си. Вече не ти е до любезности. Когато домакинът те дръпва за крака, забиваш обувките си в пръстта на тунела и по корем и лакти се придвижваш няколко сантиметра напред. Ако върви така, след половин час може да се измъкнеш от дупката.
Продължаваш да се гърчиш като червей в мрака под земята. В устата ти скърца пясък, носът ти е пълен с прах, но ти продължаваш борбата да се измъкнеш от опасността, в която сам се нахендри.
След безброй усилия, задъхан и мръсен, излизаш с ожулени колене и лакти от дупката. Любезният стопанин те дърпа за крака и не може да разбере причината за толкова краткото ти посещение. Блъсваш го в гърдите и той изчезва в дупката. Тоя вид лукс не ти е по сърце.
Сега имаш три възможности:
Една от тях е да тръгнеш през полето от самото начало и да се прехвърлиш на 40.
Другият шанс е да се върнеш пред стените на крепостта. Попадаш на 18.
Можеш да продължиш пътя си и да минеш на 65.
Побързай с избора!