Конникът на апокалипсиса

119

Тримата енергично унищожавате вечерята, но за твое голямо учудване отец Фиделиус не се присъединява към вас. Налива си само чаша вино, в която едва-едва топи устни от време на време. Забелязваш, че Хуан и Родриго също хвърлят изненадани погледи към него. Този абат в никакъв случай не може да се сравнява с покойния отец Беатус — любител на веселбата, добрата трапеза и хубавото пиене. Изглежда, че сега манастирът „Санто камино“ е попаднал под властта на един от ония църковни фанатици, с които никога не си умеел да се разбираш.

Изгладнели от дългия път, вие опустошавате блюдо подир блюдо, но двама пъргави монаси се грижат масата да не остава празна. Най-сетне дори Родриго е принуден да се признае за победен. Сега обаче езикът му се е развързал и той се заема да осведоми най-подробно отец Фиделиус за премеждията ви из Светите земи. Слушаш разсеяно, без да обръщаш много внимание на приказките му. Вече десетки пъти си ги чувал из разни крайпътни кръчми. Думите просто минават покрай ушите ти. Византия… превземането на Едеса… боевете със свирепите селджукски турци край стените на Антиохия… И накрая, разбира се — щурмът на Иерусалим.

Не обичаш да си припомняш за онова кърваво време, когато освирепели и почти загубили човешки облик, всички заедно се стремяхте към центъра на Светия град. Излишните кръвопролития винаги са те отвращавали. Но Родриго възторжено описва изтребването на неверниците, без да пропусне да подчертае собствената си доблест. А отец Фиделиус е приковал омаян поглед в него и слуша със зяпнала уста. Тихо въздъхваш. Е, да, лесно е да се описват бляскавите подвизи на рицарите от цяла Европа за освобождаване на Светите земи. Интересно какво би рекъл този мършав абат, ако някой му разкажеше и другата част от истината: непрестанният глад, умората, болестите, мародерствата, избиването на невинно население, предателствата — и от страна на византийския император, и от ваша собствена страна…

— Обаче ако искате наистина да имате цялостен поглед върху нещата, отче, трябва да питате Диего… така де, искам да кажа граф Алтасар — внезапно заявява Родриго. — Знаете ли, че без него Балдуин Фландърски нямаше да стане крал на Иерусалим?

Абатът се обръща към теб и в очите му пламва ново любопитство. Небрежно махваш с ръка.

— Родриго преувеличава, отче. Аз бях само един от многото рицари, които подкрепиха Балдуин, след като Реймонд Тулузки не пожела да поеме властта. Истината е, че Балдуин също се колебаеше и ми поиска приятелски съвет…

— А ти пък се правиш на много скромен — прекъсва те Родриго, разпален от изпитото вино. — Я кажи, не ти ли предлагаше после Балдуин най-висок пост в новото кралство? И не те ли изпрати от Иерусалим с безценен подарък? Хайде де, покажи го на отец Фиделиус!

Опитваш се да откажеш, но от въодушевения Родриго няма отърване. Накрая неохотно ставаш и излизаш да потърсиш къде е каруцата с багажа ти.

Мини на 74.