Конникът на апокалипсиса

52

Родриго не изглежда възхитен от предложението ти. От два дни приказва само за грандиозното посрещане, което ще му устроят в Рохалор и сега отново се връща към любимата си тема. При това е доста категоричен:

— А, не! Да ме прощаваш, графе, обаче това си е чиста глупост. Искаш тая вечер да кисна на манастирската трапеза и да нагъвам постен фасул, докато в Рохалор ще ми опекат цяло теле. Хубаво посрещане в родния край си ми подготвил, няма що!

Чудиш се какво да му отговориш, но в този момент Хуан ти се притича на помощ:

— Родриго, ти си дървена глава.

— Кой, аз ли? — трепва Родриго като ужилен.

— Точно ти. Помниш ли, и граф Балдуин ти го казваше.

— Ама аз щях да се бия с него заради тия думи! — разпалено отвръща Родриго. — И тогава…

— И тогава щеше да останеш без глава, или да лишиш похода от най-важния му водач — прекъсва го Хуан. — Нямаш широк поглед, това ти е бедата. Ето и сега. Добре де, да речем, че се прибереш посред нощ. Какво ще стане? Никакво теле няма да ти изпекат, от мен да го знаеш. Ще те нахранят с остатъците от вечерята и до сутринта ще те разпитват за Светите земи. Виж, ако пристигнеш малко преди пладне… А погледни сега от другата страна. Кои сме ние? Доблестни рицари, защитници на вярата. Как да не ни посрещнат с разтворени обятия добрите монаси? И не само с разтворени обятия, но и с разтворена изба. Ти може да си забравил, обаче аз отлично помня винцето на отец Беатус.

Понякога Родриго умее да бъде съобразителен. След кратко, но усилено размишление той енергично махва с ръка.

— Прав си, Хуан! Мене ако питаш, трябваше да те оставим за крал на Иерусалим вместо Балдуин. Винаги избираш най-мъдрото решение.

Мини на 61.