— Стига де, графе! — възкликва Родриго, без да крие досадата си. — Днес май навсякъде ти се привиждат врагове. Нали видя, в гората нямаше жива душа. Само дето напразно ги мъкнахме тия проклети железа!
Както винаги в неговата уста обръщението „графе“ звучи малко подигравателно. През изминалите години ти самият никога не си смятал Родриго за свой подчинен, макар че теоретично (а от днес вече и на практика) имаш правото да му заповядваш. Пък и не е нужно. Знаеш, че е достатъчно да го засегнеш на тема храброст, за да постигнеш каквото си пожелаеш.
Ако му подхвърлиш, че май се е уплашил, мини на 150.
Ако го помолиш да остане като приятел, продължи на 48.
Ако му заповядаш да изчака, прехвърли се на 4.
Ако решиш, че няма смисъл да се разправяш с Родриго, попадаш на 95.