271

Небрежно размахваш ръка.

— Няма нищо, Хуан. Просто съм малко нервен.

Хуан кимва и се отдалечава напред. Продължаваш след него, като оглеждаш все тъй внимателно околностите на пътя. Но засега гората е тиха и спокойна. Само едно те учудва — когато минавате през мястото на снощната засада, не забелязваш никакви следи. Сякаш някой се е погрижил да ги премахне. Странно… Обикновените разбойници нямат навика да са чак толкова предпазливи.

Премини на 239.

Загрузка...