Конникът на апокалипсиса

240

— Добре, брат Доминик — казваш ти. — Беше ми много интересно да поговоря с теб, но вече трябва да си вървя.

Махваш с ръка и понечваш да се обърнеш, но внезапно монахът сграбчва лявата ти китка. Лицето му е станало сериозно.

— Какво е това, графе?

— Не виждаш ли? — нетърпеливо отвръщаш ти. — Порязах се малко. Ще мине…

— Да, да! — възразява брат Доминик с изненадващ гняв. — Гробищата са пълни с такива, дето са мислели, че ще им мине. Стойте така!

Той пъргаво изтичва в другия ъгъл, връща се с някакво шише и излива върху ръката ти остро миришеща бистра течност. Раната пламва като от допир с нажежено желязо.

— Какво правиш, негоднико! — изохкваш ти.

— Боли, а? Знам, че боли. Обаче вие не знаете колко щеше да ви боли след седмица, когато щеше да се наложи да ви отрежа ръката… Спокойно, спокойно. Няма да се стигне дотам. Ето, вземете този мехлем. Мажете раната с него по два пъти на ден и редовно сменяйте превръзката. А ако случайно забележите нагоре по ръката си червени петна, незабавно ме повикайте.

Мини на 227.