Конникът на апокалипсиса

63

Безпогрешно улучваш целта си и още преди да докоснеш гърба на коня зад ездача, стоварваш върху главата на разбойника жесток удар с меча. Човекът надава пронизителен крясък и рухва на пътя. Без да губиш нито секунда, ти се прехвърляш в седлото и напипваш юздите. Но не бързаш да успокоиш подплашения кон. Трябва да догониш останалите и да ги нападнеш, преди да са се опомнили.

Това обаче не ти се удава. Стреснати от предсмъртния вик на убития, четиримата рязко обръщат конете и връхлитат насреща ти. Но бойните им умения очевидно не са твърде добри. Първият от групата е вдигнал меча толкова високо, че не успява да реагира, когато го поваляш с жесток удар в шията. Следващият спира коня и завърта насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.

За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те като по сигнал се отклоняват към края на пътя, профучават край теб и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня назад, към края на гората. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.

Поемаш към манастира и скоро с удоволствие забелязваш коня си да стои неподвижно в сянката на дърветата. Спираш и се прехвърляш върху него. За момент се колебаеш какво да правиш с коня на разбойника, но накрая решаваш, че е излишно да го водиш със себе си. Само ще те бави по пътя, а сега най-разумното е да се прибереш в манастира час по-скоро. Нищо не ти гарантира, че освен петимата нападатели наоколо не дебнат и други разбойници.

Мини на 209.