Конникът на апокалипсиса

229

До завръщането в Алтасар ти вече си се опомнил от преживяното премеждие и любопитно оглеждаш заключения сандък. Не може да е празен, дявол да го вземе! Кой глупак ще си рискува главата само за да укрие един празен сандък?

Ала когато най-сетне си в Алтасар и заедно с Естебан разбиваш сандъка, очаква те горчиво разочарование. Вътре няма нищо, освен голяма дървена кутия, украсена с изящна резба и покрита с олющен лак. Трескаво я отваряш… и пред очите ти се разкриват пожълтели пергаментови листове, покрити с плетеницата на арабското писмо.

От яд си готов да захвърлиш в огъня дебелия сноп пергаменти, но се удържаш навреме. Ами ако именно в тях се крие тайната на съкровището? Маврите разправят за Абад Трети, че бил мъдрец. А мъдреците имат по няколко ключа за съкровищата си. Първият се криеше в ноктите на орела. Нищо чудно тези ръкописи да съдържат втория, а може да има и трети…

Повикваш брат Доминик и му заръчваш в най-близко време да разчете какво е написано върху пергаментите. Остава да чакаш.

Премини на 292.