Конникът на апокалипсиса

173

Имаш чувството, че абатът се колебае пред някакво трудно решение. Изведнъж той се приближава с бързи крачки и изрича тихо, за да не го чуят останалите:

— Граф Алтасар, преди да се разделим, искам да ви дам един последен съвет. Понякога тукашните пътища са опасни и денем, затова би било разумно да си сложите доспехите.

— Доспехите ли? — изненадваш се ти. — Та ние не отиваме на бой, а се прибираме у дома.

— Послушайте съвета ми! — настоява отец Фиделиус. — Приемете го като дълбока загриженост за вас, в когото виждам надеждата на графството през идните тежки времена.

— Стига толкова загадки, отче! — раздразнено възкликваш ти. — Ако знаете нещо, кажете го направо.

Но абатът само поклаща глава.

— Уви, графе, нищо не мога да кажа. Мъчат ме неясни подозрения, които все още не бих дръзнал да разкрия. Впрочем, решавайте сам. Но какво толкова ще изгубите, ако си сложите доспехите за този последен участък от пътя?

Сега е твой ред да го погледнеш снизходително. За един монах, който не е участвал в сражения, слагането на доспехите може да изглежда лесна работа. Но ти отлично знаеш колко време отнема нагласянето им, колко тежат и как изтощават коня и ездача. Хуан и Родриго също го знаят, затова даже да им предложиш подобно нещо, едва ли ще се съгласят.

Ако все пак приемеш съвета на отец Фиделиус и предложиш на приятелите си да наденете доспехите, мини на 211.

Ако решиш да пренебрегнеш съвета, продължи на 226.