Конникът на апокалипсиса

145

Безпогрешно улучваш целта си и още преди до докоснеш гърба на коня зад ездача, стоварваш върху главата на разбойника жесток удар с меча. Човекът изхърква глухо и рухва на пътя. Без да губиш нито секунда, ти се прехвърляш в седлото и напипваш юздите. Но не бързаш да успокоиш подплашения кон. Трябва да се откъснеш от останалите четирима противници, преди да преминеш в атака.

Разчиташ изцяло на усета си. Когато преценяваш, че разстоянието е достатъчно, ти изведнъж обръщаш коня и препускаш срещу разбойниците. Първият от групата е толкова изненадан, че не успява да реагира, когато го поваляш с жесток удар в шията. Следващият спира коня и вдига насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.

За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те завиват назад като по сигнал и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня към края на гората. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.

Поемаш обратно към манастира и скоро с удоволствие забелязваш коня си да стои неподвижно в сянката на дърветата. Спираш и се прехвърляш на него. За момент се колебаеш какво да правиш с коня на разбойника, но накрая решаваш, че е излишно да го водиш със себе си. Само ще те бави по пътя, а сега най-разумното е да се прибереш в манастира час по-скоро. Нищо не ти гарантира, че освен петимата нападатели наоколо не дебнат и други разбойници.

Мини на 209.