Конникът на апокалипсиса

225

Сам не знаеш защо, но не изпитваш желание да споделяш тревогите си с абат Фиделиус.

— Просто реших да се вслушам в гласа на разума — отговаряш ти, скачайки на земята. — Пък и би било нечестно да се деля от приятелите си. Заедно тръгнахме, нека заедно и да се завърнем.

— Добре сте сторил — кимва абатът. — Оставете коня, братята ще се погрижат за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.

Мини на 140.