Конникът на апокалипсиса

234

— Не се правете на наивен, отче — рязко отвръщаш ти. — Прав бяхте, като казахте, че пътищата са несигурни. Попаднах на засада. Бяха поне петима и успяха да ме съборят от коня с опънато въже. Какво друго ми оставаше, освен да отстъпя?

Иронията в гласа на абата отслабва, но не е изчезнала докрай.

— Гледай ти каква работа… А пък одеве май казахте, че не сте свикнал да бягате от опасностите.

Какво ще му отговориш?

Че още по-малко си свикнал да те оскърбяват хора, които никога не са държали меч — мини на 190.

Че думите ти са били глупави, но още по-глупаво би било да рискуваш живота си заради тях — продължи на 154.

Ще се разсмееш и ще кажеш, че е точно така, но понякога не е зле човек да нарушава навиците си — прехвърли се на 260.