Конникът на апокалипсиса

121

Абатът оглежда купчинката рубини и въздъхва.

— Благодаря, графе, макар че дарът е твърде оскъден. Можехте да бъдете и по-щедър. Повярвайте, ние също водим сражение. Вярно, не с меч, а с Божието слово, ала от това задачата ни става още по-тежка.

Той въздъхва още веднъж, после повиква един от монасите и му заръчва да отнесе дарението на сигурно място в съкровищницата на манастира.

Мини на 228.