Конникът на апокалипсиса

220

От възмущение Родриго подскача в седлото.

— Диего, поне тебе те смятах за по-трезвомислещ! За какво ни е да се пъхаме в тия железарии? Кой ще посмее да нападне посред бял ден трима въоръжени рицари? Не, вие както щете, обаче аз съм категорично против!

Добре познаваш упорството на Родриго. Запъне ли се за нещо, трудно отстъпва. Какво ще му отговориш сега?

Че е прав и няма смисъл да се товарите с доспехи — продължи на 261.

Че бойният опит трябва да го е научил колко често излишната самонадеяност се заплаща с кръв — мини на 250.

Че не би било приятелска постъпка да се дели от вас тъкмо сега, в края на пътя — попадаш на 210.

Че така ще имате много по-тържествен вид, когато се приберете — прехвърли се на 277.