246

Разбойникът бяга през храстите като подплашен глиган. Тичаш след него и вече го настигаш, когато внезапно чуваш нов шум — този път зад себе си. Трескаво се обръщаш, но вече е късно. Един от оцелелите противници те е издебнал в гръб. Успяваш само да различиш тъмните очертания на меча, който в следващата секунда се стоварва върху незащитената ти шия. Уви, след като в течение на четири години си преживял безброй опасности, ще загинеш тук, от ръката на някакъв мизерен разбойник.

Загрузка...